В пустыне лето по-драконьи пышет;
горит испитый воздух словно смерть;
и солнце сверху выжгло ежевику;
вскипели нивы, ку`щи выжрал зверь.
   И я иду, ищу тебя, потерю
   средь пламеннных и утренних полей,
   любовью круг с улыбкою отмерив,
   головку чью ищу среди стеблей?  
И сладок мёд горит, поёт устами,
в крови струятся мириады звёзд,
а надо мной железными сосками,
но молча, лето ре`чет о своём.
   Я задыхаюсь в зное, жажду зверско, 
   а пятки-у`гли - языкам-перстам,
   и утопает загнанное сердце
   да с песней в бездне жита, где-то там.
В пустыне лето по-драконьи пышет:
черна земля поиспустила дух;
я пию сок и м`уку ежевики,
ищу тебя и нивами иду.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

Никола Фурнаджиев,"Любов" 

Огромен змей е лятото в пустините
гори задъхан въздуха до смърт
и слънцето гори върху къпините,
къпините и нивите кипят.
   И аз вървя и търся те загубена
   в пламтящите и утринни нивя,
   о, мое слънце сред земята влюбено,
   със малката и весела глава.
И сладък мед гори и пей по устните,
в кръвта ми плуват хиляди звезди,
аз ида и над мене се отпуснаха
на лятото металните гърди.
   Задъхвам се от зной и жажда огнена,
   петите ми са пламнали в пръстта
   и пее и потъва, лудо погнато,
   сърцето ми в бездънните жита.
Огромен змей е лятото в пустините,
задъхана е черната земя,
аз пия сок и мъка от къпините
и търся те, и в нивите вървя.