Совесть

Никола Фурнаджиев, "Съвест" (Совесть)

__________ 1.___________
Мъка (Му`ка)

Много мъка ли стене в душите ни,
много кръв ли е в наште души,
но езиците пак ненаситени
над ушите ми шепнат: руши!
Сколько муки на души отмеряно,
много ль крови в нестойкой груди,
но языци чужие уверенно
прошептали мне в ухо: "иди!"

Аз обикнах таз песен и весело
днес вървя по зеления път,
а зад мене, от мрака понесени,
мойте кучета сиви вървят.
Я с весёлою песенкой, сытая,
по зелёному лугу иду,
а за мною от мрака прижитые
недоноски седые бредут.

Там зад хълма ме чакат в поляните
мойте тъмни и скъпи овце
и пръстта и земята, пияната,
с свойто мрачно и лудо сърце.
Там за хо`лмом в долине зажда`лися
дорогие ягнята мои,
и моя глинозёмная пьяница,
что от сердца безумьем пои`т.

О, душата на кръв е научена.
Боже господи светъл - прости!
По гърба на зловещите кучета
бяга месеца стар и блести.
О, душа моя кровью научена.
Боже-господи светел, прости!
Старый месяц блестящий под тучами
скот приблудный рогами шерстит.

Нещо черно е легнало в пътя ни,
нещо страшно в душите тежи.
Гледат погледи, в мъка помътени,
и езиците съскат: руши!
Чернота на дороге мне- тенями,
холод тяжкий пугает в груди. 
Взгляды чьи-то мутны от мучения,
а языци шипят: "уходи!" 

__________ 2.___________
Пред пролет (Канун весны)

Колко ми е тежко на душата,
с колко много мъка се отплащам,
а пък вече господ над земята
жерави и топъл вятър праща.
Как мне тяжко, пугливой душонке,
сколько мук чтоб с грехом расплатиться,
а господь вот и тепла нагонит,
журавлями надари`т гостинцев.  

Пътните врата се страшно хлопят,
кладенеца скърца като съвест,
а нивята тътнат в тъмен ропот
и под сиви чулове потъват.
На погибель грохочут ворота;
ключ забился что хворая совесть;
а по ниве слыхать тёмный ропот-
под седой попоною утопла.

О, каква бе мойта страшна орис,
мойта мъка, господи, войнишка? -
С никой вече нищо не говоря,
вкъщи крия тъжните въздишки.
Сколь страшна моя, боженька, доля,
сколько мук истерпеть до покрышки?...
Всё молчит: светел дом что подполье,
только страшно, тошнит до одышки.   

Дали ще ми бъде пак простено,
на кого и как да се помоля,
та да тръгнат в мирна скръб пред мене
мойте два безценни, сиви вола?
Ожидать мне полно`го прощенья,
на кого мне и как  помолиться,
чтоб воловья упря`жь потащила,
притрясло меня за день пылицей?

Колко ми е тежко на душата,
с колко много мъка се отплащам,
а пък вече господ над земята
жерави и топъл вятър праща.
Как мне тяжко, страшно на душонке,
сколько мук чтоб с грехом расплатиться,
а господь и тепла вот нагонит,
журавлями надари`т гостинцев.  

__________ 3.__________
Ужас  (Ужас)

Нивга никога няма да бъде -
да ми дойде пак някой на гости,
черна кръв пълни всички съсъди
пред иконата - кървави кости.
Пусть никто не придёт, не приедет,
не приемлю я всякого гостя:
все злодеи в округе- соседи;
пред иконой-кровавыя кости.

Боже господи, страшно и глухо
стене вън побеснелия вятър,
с нокти къртя зеления мухъл,
облепил като ужас стената.
Боже-господи, страшную песню,
на дворе воет вихрь сумасшедший,
оскребает зелёную плесень
со стены до чудовищной плеши.

Небесата ме гледат без милост
и със бяла и огнена брадва
вечер някой на черна кобила
ме спохожда и кани на сватба.
Небеса мя не милуют глядя,
белоогненной тычут секирой,
приглашает меня да на свадьбу
некто вечер на чёрной кобыле.

Той ме гледа с очи зачервени
и със брадвата огнена маха,
сякаш иска да мине над мене,
както нявга те тука умряха.
Он мя видит: кровавятся очи,
бородою огнистою машет,
пусть бы минул, чего ещё хочет,
съест как муху с горячею кашей.

Боже господи, в мойто кандило
свети кръв вместо божие масло
и голямата страшна кобила,
и човека със брадвата раснат.
Боже-господи, в мо`ём кадиле
блещет кровь вместо свята елея,
мужика топором порубили,
кобылища-страшила чернеет.

перевод с болгарского, курсивом, Терджимана Кырымлы