Жатва

Никола Фурнаджиев, "Жътва", от стихосбирката "Пролетен вятър" (1925 г.)

Белите ни кърпи пеят сред житата,
ой голямо златно слънце над света,
огънят трепери кървав над сърцата
и гори отдолу пламнала пръстта.
Бе`лы наши платы спелись среди жита,
ой вели`ко солнце позлатило свет,
над сердцами пламя хлещет кровью сытно-
и горит работой всякий хваткий перст.

И горят житата черни и червени,
и гориме всички в огъня червен,
издигни се, слънце, весело над мене,
ветре, вей и духай в пламналия ден.
И горят покосы чёрные и а`лы,
и горим общинно в красном огоньке.
Солнце, надо мною ве`село б ты стало.
Ветре, дуй и ухай в полымяный день.
 
Ти от изток идеш, ветре, донеси ни
морската прохлада - тук ще изгорим,
огнени потоци в тъмните пустини
идат, и потъват нивите във дим.
Ты, восточный ветре, принеси нам
влагу с побережья- нешто изгорим:
огненные токи в тёмные пустыни
выйдут вместе с паром притомлённых нив.

Веселата жътва в нивите препуска,
моя родна майко, кървава земя,
във пръстта корава впивам жадни устни
и в земята родна жъна и вървя.
Пиру жатвы, земле, нивы сдай упруго
мать моя родная, кровью залита`,
перст твой грубый емлют губы мо`и туго,
и в тебя, родную, возвращаем стать.
 
перевод с болгарского, курсивом, Терджимана Кырымлы