Автобиография

Я стыжусь своих родителей — мелких чиновников
из рядов Партии, крупной жруньи наших душ.
Я вырос в маленьком матриархальном рае
их подобострашия,
в чёрных штанишках, белой рубашонке и красном галстуке,
отдавая честь левой:
РАПОРТ СДАН!
Однажды в школьном буфете
очередь за булочками (по 5 стотинок)
прижала меня к сверхзагадке природы —
к девочке с пышными формами.
Я ощутил страшную слабость и мои брюки намокли.
Так я стал мужчиной, а девочка осталась девственной —
толпа, то есть коллектив, сформировала меня...
Несколько лет спустя я стал конченным онанистом.
В городе анархистов
я рос и всё более дисциплинированным,
замкнутым и неуверенным,
неориентированным
некомсомольцем,
некосматым
космополитом.
Я люблю нескольких женщин в ареале от Арля до Пасадены.
И они меня любят.
Я никогда не закушу les papillons* их грудей,
поскольку расту в пустыне.
А они — в другом измерении.
Всё как вода сквозь бесплодные пески мастурбации.
Мой отец увлекался арифметикой.
Он пытался решить следующую задачу:
СРАВНИТЕЛЬНО СЛУЖБА
СОБСТВЕНННО + НА = ИНФАРКТ
ПАРТИЙНАЯ МЫСЛЬ
и умер от ответа.
Ровно в 50 лет.
Ему хватит!
Следующий!
Есть пластилин.
Есть властелин.
Игра, прощай и здравствуй.
Игра государства.
Раз-два-три-четыре-пять,
выходи, тебе играть!
Неигрока покажите нам пальцем —
мы дадим ему по собачьей заднице.
Однажды на шестице** по литературе
я сказал, что бессмысленно искать в "Гамлете"
то, чего в нём нет.
"Гамлет" это просто стихотворение о невозможности.
С тех пор я без шестёрок***. С тех пор нет такой учительницы.
Мне было шестнадцать.
Я опередил своих дружков.
Они давно меня опередили,
уже не дружки, а товарищи.
Теперь за ними я — аутsider(ов).
Словно не было лет юной силы — они утонули,
растворились
в коммунистическом болоте безвременья,
в безумном жоре времени.
Я и подобные мне — голодные воробьи,
клевали крохи цивилизации,
тихо тиснулись сквозь сытое цензурное сито,
и поливали корм стопроцентно спиртовым
низкопробным алкоголем.
Lost generation.
Дайте мне lost,
то есть власть,
и точку опоры,
и я превращу весь мiръ
в lost generation,
в lаst generation,
власть generation...
Сегодня постаревшие воробьи
лечат голод политголодовкой.
Голод, толкуют, это универсальное лекарство.
От голода человек легчает, ему становится легче.
Клонишься к нему, вдыхаешь, портишь воз... ух!
и видишь, как он улетает как дух.
Вот это!
РАПОРТ НЕ ПРИНЯТ!
В этой нежизни
я достиг максимума
мыслепреступника
тридцати трёх лет...
Истину, истину вам глаголю:
чудо просто невозможно...
Дарю вам своё материальное тело
со всеми органами
компетентных органов,
местных властей,
министра,
регистра,
кадастра...
Так как меня ждёт путь
ad astra...
А крест найти нетрудно,
и уголовных обстоятельств хватит...
Вышеизложенное написано мной
и скреплено моей подписью:
Волен Сидеров

Волен Сидеров
перевод с болгарского Айдына Тарика
Примечания переводчика:
* соски (фр.), в исх. тексте — зёрна;
** (?) экзамены или контрольная;
*** высшая отметка в болгарской школе.

Автобиография

Срамувам се от майка си и баща си — дребни чиновници
в редиците на Партията — голямата ядачка на души.
Израснах в малкия матриярхален рай на тяхното
страхопочитание-
в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка,
с пречупена във лакътя ръка:
РАПОРТ ДАДЕН!
Веднъж във блъсканицата за кифли (от 5 стотинки)
в училищната лавка
тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата -
едно момиче с меки форми.
Усетих страшна слабост и панталоните ми се намокриха.
Аз станах мъж, а момичето остана девствено -
тълпата, тоест колективът, ме оформяше..
Няколко години след това бях вече оформен онанист.
В града на анархистите
растях все по-дисциплиниран,
по-саможив и неуверен,
неориентиран,
некомсомолец,
неокосмен
космополит.
Обичам няколко жени в района от Арл до Пасъдена,
И те ме обичат.
Няма никога да захапя зърната на гърдите им.
Защото съм посъден
в пустинята. А те са в друго измерение.
В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива,
сякаш никога не е било.
Произхождам от семейство на хора.
Баща ми се увличaше от аритметика.
Опита се да реши следната задача:
СРАВНИТЕЛНО СЛУЖБА
СОБСТВЕНО + НА = ИНФАРКТ
МИСЛЕНЕ ПАРТИЯТА
и умря от отговора.
Точно на 50 години.
Достатъчно му е!
Следващият!
Има пластелин.
Има властелин.
Играта продължава.
Играта на държава.
Ринги, ринги, рае,
играта кой не играе?
Посочете ни го с пръст, натикваме го в кучи гъз!
Веднъж ми писаха шестица по литература,
когато казах, че няма смисъл да се търсят в "Хамлет"
несъществуващи неща.
"Хамлет" просто е едно стихотворение за невъзможността.
Оттогава нямам шестици. Оттогава няма такава учителка.
Бях на шестнадесет години.
Бях изпреварил своите другарчета.
Те отдавна ме изпревариха.
Вече не са другарчета, а другари.
Сега за тях съм ауцидер(ов).
Сякаш никога не са били най-силните години — потънали,
разтворени
в комунистическото блато на безвремието,
в безумния гълтач на времето.
Аз и такива като мене — гладни врабчета
кълвяхме трохите на цивилизацията,
промъкнали се тихо през ситото цензурно сито,
и ги поливахме със долнопробен алкохол
с чистотата на спирт за горене.
Лост дженерейшън.
Дайте ми лост,
тоест власт,
и опорна точка,
и ще превърна цялото човечество
в лост дженерейшън
в лъст дженерейшън,
власт дженерейшън...
Днес остарелите врабчета
лекуват своя глад със гладна стачка.
Гладът, разправят, бил универсален лек.
От глад човек олекотява, става лек.
Навеждаш се към него, вдишваш, правиш "дух"!
и виждаш как отлита като дух.
Това е!
РАПОРТ НЕПРИЕТ!
Във този не-живот
постигнах максимума
за мислопрестъпник:
Трийсет и три години...
Истина, истина ви казвам:
Чудо просто няма да има...
Подарявам материалното си тяло
и всичките си органи
на компетентните органи,
на общинските власти,
на регистъра,
на министъра,
на кадастъра...
Тъй като ме чака път
ад астра...
А кръст да се намери не е мъчно
И криминални за отстрани не липсват...
Горното написах саморъчно
и за верността му се подписвам:
Волен Сидеров

Волен Сидеров