Никола Фурнаджиев, "Дождь"

                                                           Александру Жендову

Здоровая жена моя, о тёплая, родная земле,
прельстила звоном перстия, криками пустынных влюблённых,-
дождь темно`й торопится- растрепал ей долгие космы-
переспишь эту ночь, полежишь в пламенеющих своих пара`х.
Греют в жилах чешуйки и глыбоки зелёные очи,
и коричневый плотский луч дождю и дьяволу.
Распахни свою грудь- и гори во веках, и звени,
ах ты, земле родная, мизинец, моя воспалённая радость.
Сколько чёрной любви, сколько чёрной зелёной воды
и потоков темны`х утекает и молкнет во глине!
Буен-бешен восторг, будто бунт стонет днесь этот дождь,
и целует, поёт, и рыдает, молоньями красит простор.
Здоровая жена моя, о тёплая, родная земле,
прими его, испей предгрудием теплы`м и воспалённым-
будто гнед-жеребец, словно муж и`де ливень сегодня-
и ликуют персты, и танцуют деревья и камни.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

 Никола Фурнаджиев, "Дъжд"
                                 на Александър Жендов

Моя едра жена, моя топла и родна земя,
прелъстен от звъна на пръстта, от вика на пустинните влюбени,
тича тъмен дъждът и разгонил космата снага,
ще преспи тази нощ, ще лежи в твойте пламнали угари.
Греят люспи във кръв и дълбоки зелени очи,
и кафявия лъч от плътта на дъжда и на дявола.
Ах, разкрий свойта гръд и гори в вечността, и кънти,
моя родна земя, моя пръст, моя радост запалена.
Колко черна любов, колко черна зелена вода
и потоци от мрак преминават и тътнат във глината!
Като бесен възторг, като бунт стене днеска дъжда,
и целува, и пей, и ридае, и свети пустинята.
Моя едра жена, моя родна и черна земя,
приеми го и пей във прегръдките топли и пламнали -
като тъмен жребец, като мъж иде днеска дъжда
и ликува пръстта, и танцуват дървета и камъни.