* * *

Каин Пара — усталые вусмерть солдаты были вином и громами пьяны... Их гамакам позолота заката тихо сулила июльские сны. Под тополями покоилась связка пленников рваных, как шансы побед: стройная, бледная девочка-сказка, голубоглазый мальчишка и дед. Их закололи за так, по старинке — лица скривил им ужасный конец... А на стерва`х* полыхнула под крики кровь из живых и набухших сердец. Их под смиренными бел-тополями скоро нашли, подостывших, вповал. Тут, под умолкшими стар-тополями, страх поседевший, нахохлясь, молчал. Там, на равнине вдруг воем запелась вихря с дресвой подувялой война; громко и злобно листва завертелась; сумрак ушпорил коня-летуна. Пара — усталые вусмерть солдаты дрогнули, словно задела их смерть; пара — дрожащие трусы-солдаты плюхнулись брюхами в пыльную твердь. Вечером гожим в кустах придорожных Каин лохматый их кликал, смеясь: выследив пару душонок острожных, хрипло честил их, клейма не стыдясь. Асен Разцветников перевод с болгарского Терджимана Кырымлы * стерво, стерьво (древнерус.) лезвие ножа, меча

Каин

Двамата морни и мрачни солдати бяха пияни от вино и гръм... В люлки от здрач и вечерна позлата тихо се спущаше летния сън. Там под тополите вързани редом бяха пленените в боя врази: стройна девойка, разголена, бледа, старец и момък със модри очи. Беше жестокост и тъпа, и странна. Бяха смразени от ужас лица... И по ножовете с писък възпламна кръв от набучени живи сърца. Там под смирените бели тополи те ги натрупаха гръд върху гръд. Там под смълчаните стари тополи сив и настръхнал припъпли страхът. И неочаквано нейде в полята вятър изхвръкна със писък и стон, гръмко и злобно завиха листата, мракът пришпори крилатий си кон. Двамата мрачни и морни солдати трепнаха, сякаш докосна ги смърт, двамата бледи и плахи солдати хукнаха татък в дълбокия път. Но — във крайпътните храсти спотаен, някой ги викаше с крясък и смях... И във прозрачната вечер сам Каин тичаше блед и разрошен след тях. Асен Разцветников