Видения

Свицовый беспредел небес в воде
отлился ,лёд минуя, пулей.
Я ,на колени пав, один, глядел
сквозь лёд смущённо: солнце ли луну ли
искал: ни день, ни ночь, лишь сумрак, мгла. Бесцветен
моей вкруг тени бродит тёмный рой
моро`к без цели, им бы на покой. 
Я вижу образ свой там: под водою
коряги голову мою рогами роют, 
до крови тыча. Алчные и злые
устами пышут этими хао`са змеи:
язычья сноп наружу. Это камень,
не хлеб, и в сердце- он, обманный.

Но я не там...не я... не то! Бесцветен,
моей вкруг тени бродит тёмный рой
морок без цели, им бы на покой...
Минает наважденье: взглядом тело метит,
раскаяньем и жалостью бессловной. 
Минает, ма`нит: нет, не остановит. 

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

        Пейо Яворов,  "Видения"

Небе - куршумена безкрайност - отразено
през ледена кора в куршумени води.
Самотен коленичил на леда, смутено
през него гледам аз: ни слънце, ни звезди, -
ни ден, ни нощ, - безцветен здрач - мъгла. Безцветни,
край отражението мое сенки рой
минуват и не спират: сенки мимолетни,
залутани безцелно, жадни за покой.
Аз виждам своя образ там: изпод водите
държат подводни храсти в кървави бодли
челото изранено. Съскащи и зли,
през моите уста на хаоса змиите
подават сноп езици. Камък там лежи,
и камък остър на гърдите ми тежи.

Не съм аз там - не съм това - не съм! . . . Безцветни
край сянката ми шетат сенки рой,
залутани безцелно, жадни за покой. . .
Минуват сенки: в погледите мимолетни
и съжаление и уплах се чете.
Минуват, заминуват и не спират те.