"Шагов ночное эхо поутихнет..."

Никола Ракитин (1885-1934) , "В нощта се тихо стъпките отгласят..."

В нощта се тихо стъпките отгласят
на гостите, които си отиват.
Една след друга лампите угасват
и сенките се зад стъклата скриват.
Шагов ночное эхо поутихнет
когда хмельные гости разойдутся.
И тени, что за стёклами, принишкнут,
и лампа уж последняя задута.

Мълчане гробно къщата обсади.
Простена сънно тъмната градина -
злокобна нощна птица се обади
кат мрачен дух от върха на комина.
Тишь гробовая окружит усадьбу.
Задремлет сад во тьме как в прощеньи-
птах на дымарь неслышимо присядет
как дух влетит невидимый, зловещий.

И през завесите луната бледа,
на снопове провряла си лъчите,
със кърви по трапезата в безреда
напълни сякаш чашите допити.
А чрез завесы месяц-волхов бледен
протёрся сноподобными лучами,
солому свяжет тем, кто отобедал,   
наполнит, может, до`питые чары.

перевод с болгарского, курсивом, Терджимана Кырымлы