"Погасим свечку днесь..."

Погасим свечку днесь, на посошок присядем,
и пусть плывёт щерб`месяц среди беженцев-обла`к.
Когда-то ты сказала мне,
                                       что осень ря`дит
в ночь путника: сверчков о том молва.

Последние кузнечики- по жизни трубадуры,
что в песнях старых их? лишь сон да мрак.
Осенний лобзик пилит чьи-то хмуро
черты: уйти кому из нас пора?

Над паром днесь летит златая паутина скита
чабан идёт к овце отбившейся, на звон,
табак в амбарах сух, очаг пылает сытно,
о посевной зерну, другому- тоже снится сон.

Последние кузнечики, я их не понимаю речи,
но сколь сиротски, знаю что, зовут!
И знаю: при`дет день- кузнец меня покличет
в невидимый свой край под листья, во траву 

И я пойду вслепую, в переливы красок:
коричнев от листвы осенней, а от заката- в синеве...
Припомните меня ,тогда считайте сразу:
кто убыл из людей- в сверчках прибавка есть!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

Иван Николов, "Сега да угасим свещта..."

Сега да угасим свещта и да приседнем на перваза,
и нека щърбав месец плава след облаците-бегълци…
Това е в други времена,
                                              но спомням си, че ти ми каза:
Нощта не спи, нощта е пълна с последни есенни щурци!

Последни есенни щурци - непоправими трубадури,
подели свойта старомодна мелодия от сън и мрак!
Една невидима пила изтрива тънките контури
на онова, което беше и няма да се върне пак.

Сега над черните бразди златиста паяжина скита,
овчарите завръщат само забравен в синорите звън,
тютюнът в пазвите е сух, жарта в огнището - разрита,
и зърното - до друго зърно - сънува благ сеитбен сън.

И аз ще тръгна като сляп: в преливането на боите
кафяв - от есенната шума, и от здрачаването - син…
Ако си спомните за мен, спокойно може да броите
човеците - с един по-малко, щурците - повече с един!