Осеннее возвращение

Атанас Далчев, "Есенно завръщание", 1924 г.

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.
Осень. Скорбно моё возвращение
после стольких весенних-то дней
в дом родительский без утешения,
дом осеннего сада желтей.

Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
Сколько минуло лет, не упомню,
сколько тяжких, колдобистых вёрст,
только эхо шагов моих глохнет
будто крик вихрь пустыней разнёс!

Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
Хоть деревья подросшие встретили б:
руки тянут, исчахли... не мне:
озарило сердца лихолетие-
сад от прожитых бед онемел.

А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
А за веточным серым скрещением-
дом ветшающий в жёлтой охре
будто память о прошлом увечная,
будто память о дальней поре.

курсивом- перевод с болгарского Терджимана Кырымлы