Беженцы

Никола Фурнаджиев ,"Беженци",от стихосбирката "Пролетен вятър", 1925 г. 

Издигна се огромен месец снощи
като свиня нощта се черна тръшна
и вятъра лети и бие още
над урвите и сламените къщи.
Огромный месяц вызверился сно`щи,
свинья черна припала ночь до каши,
а ветер слёту стрехи хат полощет-
над пропастью соломой драной машет.
 
Запалени, купните страшно светят,
назад е мрак и неотменна гибел
и тъмните, бездънните полета
в прегръдките си черни ни приимат.
Горящи скирды полыхают дико,
за нами- мрак и гибель неминуча,
поля черны` глотают наши крики,
колёса чертят колею над кручей.  

Дали ще стигнем някъде на север,
о, господи, гладът пълзи в колата
и гният в кърви тъмните посеви,
и вятъра лети над равнината.
Успеем, может, проскочить на север,
господь, за нами голод тащится по следу: 
гниют кроваво тёмные посевы,
а ветер свищет зимнюю победу.

И никога не ще прозвънне сърпа
над веселите ниви да запее,
жени вървят и плачат с черни кърпи
и слънцето през облак черен грее.
И серп не зазвенит по житу-злату,
усталый жнец на ниве не упреет:
лишь бабы плачут, и`дя в чёрных платах,
и солнце через чёрен о`блак греет.

Издигна се огромен месец снощи,
като свиня нощта се черна тръшна.
О, господи, пази ни здрави още
и дай ни хляб, и дай ни родна къща.
Огромный месяц вызверился сно`щи,
свинья черна ,припала ночь до каши.
О, господи, дай здравия нам, тощим,
и дай нам хлеба,дай очаг домашний. 

перевод, курсивом, Терджимана Кырымлы