Ветер

Стремглав в долину мрачную слетел,
визжа, ножом рассёк ночное небо,
мой дом как барку в море раскачал
и распахнул могучие ворота.

Ладонью грубой стёкла потолкав,
окно уда`ло испытал на крепость-
и распахнул окно с задорным треском,
внутрь вторгся ,буреломный ветер.

Стекла вослед ему гремят осколки,
как смех безумца дротиками сыплет-
и зимний ветер леса треплет
мою макушку хладною ладонью.

По стенке разметал подобно стягу
взвихрил высо`ко занавеску,
и у свечи моей сорвал листок
увядший ,жёлтый: пламя погасил.

Я подымаю, проклиная, руки:
тебя, буян, проклятием встречаю;
стремительный и суматошный ветер
из сердца сделал ледяное пламя!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

Атанас Далчев ,"Вятър"

В мрачините стремглаво политнал,
с остър писък разсякъл просторите,
разлюля моя дом като кораб
и разтърси могъщо вратите.

И с корава ръка по стъклата
побеснял блъсна лудо прозореца
и прозореца с трясък разтворил,
вътре втурна се бурният вятър.

Като острия смях на безумен
се разсипа стъклото в следите му
и зимния студ на горите
бясно вятърът хвърли върху ми.

По стената развя като знаме
и размята високо завесата,
и от бялата свещ ми отнесе
като жълт и повехнал лист пламъка.

Аз издигам с проклятие ръцете си
и те срещам със тежко проклятие,
повилнял и стремителен вятър,
в леден пламък превърнал сърцето ми!

1924 г.