* * *

***
Мы уйдём с тобой из вместе однажды.
Никто из нас и словечка не скажет.
Нам бы пройти спокойно в полнолуние
до угла вместе - и врозь без уныния;
и если один изволит оглянуться,
он не увидит вторую, чтобы вернуться.
А море прежде сказочно блестело.
Мы были так хороши, всё в белом.
Всё и теперь хорошо! Нам от мира —
парковая скамья и тесная квартира.
Мы были рядом, вместе и близко,
может быть потому, что делили риски.
Реквием спеть ? И...двое станут троицей?
Когда одно рушится, другое строится.
Довольно того, что мы живы и здравы,
чтобы счастье врозь и особо нравы.
А море прежде сказочно блестело.
Всё было так ладно. Всё было в белом.
Будь веселей, чтобы здрасьте — и руку. 
Цветок красив, чтобы отцвести к сроку.
Спокойные, мы уйдём в полнолуние
и на углу оставим наше уныние.
Мы сегодня уйдём, не дожидаясь осени:
ты — к какой-то любви, я к какой-то песне.

Недялко Йорданов
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


***
Да си тръгнем веднага, едновременно даже.
Не, не бива и думичка никой да каже.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл,
да си тръгнем усмихнати, да си тръгнем на ъгъл —
ако някой поиска да се обърне,
да не вижда другия, да не се върне.
А морето преди фантастично блестеше.
Ние бяхме добри, все пак хубаво беше.
Все пак хубаво! Всеки от нас го разбира:
една дървена пейка, една тясна квартира.
Аз бях близък за тебе, ти за мен беше близка,
може би за това, че ни свързваше риска.
Реквием ли да пеем? Нали нещо се ражда!
Нещо щом се руши, друго пак се изгражда.
Все пак стига това, че сме здрави и живи,
за да бъдем щастливи, поотделно щастливи.
А морето преди фантастично блестеше.
Все пак хубаво беше. Все пак хубаво беше.
Нека весели бъдем, щом ръка си дадеме.
Всяко цвете е хубаво, щом се скъса навреме.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл
и последният спомен да остане на ъгъл.
Още днес да си тръгнем. Да не чакаме есен:
ти-към някоя обич, аз — към някоя песен...

Недялко Йорданов