* * *

Изелина

Жду тебя я что ни утро, Изелина,
вечерами кличу бледную луну,
сплю и вижу твоё солнце, Изелина,
сплю и вижу твою чудную страну.

Ты поёшь мне сквозь нависшие ресницы
и рыдаёшь, непорочная, со мной;
ты смеёшься утром, только заяснится,
и когда заснёт вечор туман стеной.

И, забрёдший в обагрённую всеосень,
я в лесах ищу тебя, её улов;
ты палитра пестроцветных моих песен
ты виденье безначальных моих снов.

И когда, забытый без помина,
я сыщу твою благую глубь,
отвори врата мне сказки, Изелина,
менестреля-буреносца приголубь.

Христо Ясенов
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Изелина

Аз те чакам всяка сутрин, Изелина,
всяка вечер питам бледната луна
и сънувам твойто слънце, Изелина,
и сънувам твойта приказна страна.

Ти ми пееш през нависналите вейки
и ридаеш в непорочния ми плач;
ти си смееш през подранилите грейки
и в мъглата на задрямалия здрач.

И залутан из обагрената есен,
аз те търся и в горите, и отвън;
ти си краска в пъстроцветната ми песен,
ти си призрак в безначалния ми сън.

И когато, изостанал без родина,
аз потърся твойте приказни страни,
отвори ми своите порти, Изелина,
и певеца буреносен прегърни.

Христо Ясенов