* * *

Телеги

Помрачилась гадюка-распутка,
что ведёт неизвестно куда,
что, как осень кровавая, жутко
рубит надвое мир без суда.

Долго грубым телегам влачится,
долго старым по грязи скрипеть?
Много дней на равнину сочится
дождь унылый как хлипкая твердь.

Много дней этот путь безнадёжный
неотступно казнит их дождём
и топырит бесовские дёжки,
и сосёт в проездной водоём.

Дождь и путь, пустота без исхода,
часом сёл проездных нищета,
да певучих завоев скорода,
да скрипучих колёс маета.

Заунывка головки баючит
и дорогу гляди коротит;
сотня буйволов чёрных как тучи
деннонощно телеги катит.

В грязном поле старухи-телеги
точно вы в бесконечном пути!
Дни как спицы, похожие в беге:
знай колёса по жизни верти.

Атанас Далчев
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Коли

Дълъг път, потъмнял и разкалян,
който води незнайно къде,
който прав в есента кървоалена
като меч е разсякъл света.

Още колко остава да минат
тези стари и груби коли?
Много дни във полета пустинни
непрестанния дъжд ги вали.

Много дни в този път безнадежден
ги следи неотстъпно дъжда
и разгъва чудовищна мрежа
от изпредена в нишки вода.

Дъжд и път, дъжд и път пуст и черен
и понякога бедни села;
само скръбната песен размерена
на скриптящи безспир колела.

Тази песен, която приспива
и скъсява далечния път:
като нощ почернелите биволи
денонощно покорно вървят.

В грязном поле старухи-телеги
точно вы в бесконечном пути!
Дни как спицы колёсные в беге —
знай колёса, скрипуха, верти.

Стари груби коли сред полята,
ето ви по безкрайния път!
Като спиците на колелата ви
едносъщите дни се въртят.

Атанас Далчев