Популярні приколи

відео

хочу сюди!
 

Ліда

50 років, водолій, познайомиться з хлопцем у віці 46-56 років

* * *

  • 05.08.12, 14:53

Степь

Я лежу и молчу точно птица, увязшая в травах,
во траве-мураве, где крылатые ветры играют.

Нет в груди ни живинки-искринки, ни капельки веры,
нет на свете родимого брата, ни девушки милой.

И тону я в степи, замираю, и дни мои, вижу,
великанскими косами валят траву, а ночами

светляки в черных платьях с лампадами в ручках.
по бескрайнему полю блуждают и светят-канючат.

Ветер шалый, устанешь ты, взбесишься — всё мне едино,
всё равно, кто колышет траву надо мной без помина.

всё едино, пыльца, или дождь меня мает —
я бездумно лежу и молчу, ничего не желая.

Асен Разцветников
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Степ

Аз лежа и мълча като птица заплетен в тревата, 
във тревата, където играе крилатия вятър.

Нямам жива искра, нито капчица вяра в гърдите,
нямам нийде в света роден брат, ни любимо момиче.

И потъвам в степта, и замирам, и гледам как дните
със грамадни коси преминават и свалят тревите,

как светулки със черни наметки и с лампи в ръцете
всяка нощ над безкрайните степи блуждаят и светят.

Полудей или спри, ако щеш, ти, немирнико вятър,
все едно ми е кой ще люлее над мене тревата,

все едно ми е мен дали цвят, или дъжд ще ме плиска —
аз лежа и мълча, и не мисля, и нищо не искам.

Асен Разцветников


Как барка

Ты как барка, везущая камни, 
тянешь сроки над бездной, дурак —
над бездонной, куда тебя манит
на покой распоследнейший мрак.

Тяжек совести якорь — усталость
барку давит, пытая тебя: 
"Аль семейка на суше осталась,
кто с цветами дождётся любя?"

Никуда. Барка бродит и бродит.
Никому. Гибнет вечный твой зов.
И душа молчаливо городит
безнадёжный восторг и любовь.

О, разбейся безмолвно о скалы,
утони как приблуда-звезда,
удружи колыханьем усталым
темноте для тебя навсегда.

Вечер ветры сзывает на воды,
ночь тебе не подарит уют,
утони и отыщешь свой отдых —
и последнюю в мире семью.

Асен Разцветников
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Като кораб

Като кораб, натегнал от камък,
ти минаваш над бездната пак —
тая бездна, в която те мамят
и покоят, и сетният мрак.

И умората, спътница вечна, 
като котва тежи ти сега —
де е твойта родина далечна,
кой те чака с цветя на брега?

Знаеш: нийде. И бродиш в безкрая.
Знаеш: никой. И мре твоя зов.
И душата ти мълком блуждае
в безнадежден възторг и любов.

О, разбий се безмълвно в скалите,
потъни като странна звезда,
потъни при ония, които
в тъмни пазви люлей пропастта.

Идат бури и гасне простора,
няма пристан за тебе в нощта,
потъни и ще найдеш отмора —
и последна родина в света.

Асен Разцветников
2

Останні статті

Коментарі