* * *

***
У гранитых ограждений думу думающих зданий
зарыдает скорбь-утайка, душу выплеснет до дна...
И проснутся-встрепенутся стаи дремлющих страданий...
как запеет, как заплачет городская тишина.

И гнетут мне сердце эти домы, думы и ограды,
эти пёстрые бульвары, суета, туман и сплин:
жажду я громов и молний, и железной баррикады...
и железной баррикады и... расколотых витрин!

Жажду я паденья замков, вихрей, бури и разрухи,
ливней серных и пожаров, мiру посланных с небес..
мне бы видеть пламя в окнах града стольного старухи,
ведь и в пламени от мiра есть... сокровище чудес!

Христо Ясенов
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

***
През гранитните огради на замислените здания
всяка скрита скръб заплака, всяка горест зарида...
И събужда се вълната на заспалите страдания...
сякаш пее, сякаш плаче тишината на града.

И тежат ми на душата тия улици и сгради,
тия пъстри булеварди, пълни с хора и мъгла:
аз жадувам гръм и грохот и железни барикади —
и железни барикади и — почупени стъкла!

Аз жадувам гръм и трясък, и рушения на замъци,
и оловен дъжд, и огън от самите небеса —
аз бих искал да погледам всяко здание във пламъци,
че и в пламъците земни има — има чудеса!

Христо Ясенов